|
|
Хиперактивност и дефицит на вниманието
Хиперактивност и дефицит на вниманието е нарушение на поведението в детска
възраст, при което изразеното двигателно безпокойство води до нарушение в концентрацията
на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнение на структурирани
задачи. Представлява комплекс от симптоми, от които водещи са: дефицит на внимание,
хиперактивност и импулсивност. Симптомите се появяват в ранно детство, но могат
да продължат и в зряла възраст. Хиперактивността е нарушение на поведението,
отразяващо се на процесите на ученето и училищните умения. Хиперактивността
е един от най-значимите симптоми на хиперактивност с дефицит на вниманието,
но детето може да има това нарушение и без да е хиперактивно. То може да има
само нарушение на концентрацията на вниманието.
Хиперактивните деца са много подвижни и активни. Те често нарушават дисциплината
и реда в дома и в училище, тичат, скачат, катерят се, въртят се, постоянно говорят,
непрекъснато се движат и понякога стават неудържими. Обикновено са импулсивни
и се отличават с полярни и бързо променящи се настроения. Водещи в клиничната
картина са когнитивните дефицити (възприятие, внимание, памет, мислене), които
обуславят трудностите в овладяване на процеса на ограмотяване. Срещат се нарушения
на пространствения гнозис, конструктивния праксис, проблеми в езиковото развитие
и други дефицити на ниво висши корови функции. Намалената концентрация и разпределяемост
на вниманието са вторични в резултат на преумора, напрежение, следствие на трудните
за детето задачи. Хиперактивност и дефицит на вниманието и специфични разстройства
в развитието на училищните умения могат да съществуват паралелно при един и
същ индивид или изолирано.
Причини за поява: обособяват се в две големи групи - биологични
и психологични.
Хиперкинетично разстройство на поведението
Когато са налице едновременно черти на хиперактивност и разстройство на поведението
и хиперактивността е генерализирана и тежка, тогава е налице "хиперкинетично
разстройство на поведението". По-леки степени на хиперактивност и невнимание
са обичайни при поведенческите проблеми. Ако хиперактивността е съществувала
в детството, може в последствие да се провокира дисоциално личностово разстройство.
|
|