Психология, психотерапия, психодрама

Психологът реализира консултантски процес, сертифициран е да провежда диагностика, изготвя документи, изискващи експертно становище на клиничен психолог (ТЕЛК например).  
Психотерапия се реализира когато “става дума за съвсем здраво човешко същество – напълно общително, тъжно, когато има защо, весело, когато играе, заобиколено от приятели и т.н., - което е било травмирано от някакво драматично събитие, ако се знае кога се е случило това събитие и че всичко, което го е предхождало, не е било разрушено...”. (Ф. Долто, 2006).

Психотерапията е ”лечение на думите” чрез ефектите от говоренето, което ще помогне на новороденото, детето да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието, ограничено и проявяващо се първо ”чрез думите” на неговото тяло (отказ от хранене, хиперактивност, колики, нарушен сън и т.н.). При функционирането на психичното нищо не е случайно – всичко, което човек чувства, мисли, фантазира, за което мечтае и което прави, има психичен, несъзнаван мотив (каква работа предпочита, за кого избира да се омъжи, как обича и как получава любов, как общува и от какво изпитва удоволствие). Всичко има значение – това е, което постепенно се разбира в аналитичната ситуация. Всичко „говори“, всичко е обмен на информация, но която не се отнася за днес (или понякога се отнася): това е едно повторение на миналото.

Психодрамата предоставя пространство, в което децата да се чувстват свободни и подкрепени да изразяват себе си, да творят и да експериментират чрез психодраматичната игра и активните методи за учене.

Тя е създадена да стимулира и развива тяхната емоционална интелигентност, спонтанността и креативността.

В същността си психодрамата с деца е игра.

В резултат децата изграждат умения за разпознаване и изразяване на емоциите си, по-висока самооценка, по-богат репертоар от поведенчески роли, опитност за работа в екип, приемане и емпатия към различните от тях, нагласа, че във всяка житейска ситуация имат избор.