Монтесори - педагогика

Рядко са правени опити да се въведат образователни правила, които да бъдат възприемани като универсална ценност – както тези на италианския лекар Мария Монтесори / 31.08.1870-1952 г. /. Показателно е, че нейното учение е почитано от хора с най-различни култури и вероизповедания, намира приложение при здрави деца и при деца с увреждания.

Основните принципи на работа с деца независимо от това дали са здрави или с увреждания Монтесори извежда от практиката си като клиничен психолог. Работейки в психиатрична клиника с деца тя вижда, че въпреки проблемите и липсата на възможности за игра те търсели начини да използват ръцете си играейки с трохите хляб по пода. Тогава тя предположила, че именно чрез ръцете децата развиват своя мозък. По-късно тази идея се потвърждава от практиката.

Наблюдението е един от принципите в Монтесори терапията, той я довежда до разбирането за важността на осезанието в детското обучение и необходимостта на децата от игра, занимания и контакт с предмети и хора от заобикалящата ги среда.

Мария Монтесори се повлиява и разгръща в своята работа с деца от идеите на Русо, проповядващ обучение на всички сетива на децата, за когото стартовият ключ към обучението на всеки индивид е реалното и конкретното, а след това абстрактното. Тя използва много от сериите манипулативни материали, разработени от Итар и Сеген, и на тяхна база гради собствената си концепция. Уповавайки се на идеята за сензорна стимулация базира методиката си на прехода от реалната и конкретна стимулация към абстрактно схващане и обучение чрез сетивата , директния опит и активното взаимодействие със заобикалящата среда, всичко това е от изключителна важност и приложение при децата с церебрално увреждане. Нейният метод на образование е модел, в които деца с различни умствени и физически способности учат в подготвената естествена среда .

Друг основен принцип в нейната педагогика е правото на детето на свободен избор на дейност водещ до спонтанна концентрация, развиващ дисциплина, чувство за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която търсят децата.

Педагогиката на Монтесори е основана на връзката между готовността и „чувствителността” на учащия. Децата учат повече и по-добре, когато уроците отговарят на техните интереси и индивидуално ниво на развитие.

Монтесори обръща внимание на това колко важно е да се позволи на всяко дете да расте в близост до природата и да се превърне в неин запален наблюдател, в съвременния свят достъпът до природата е по-необходим от всякога.

Движението подпомага развитиета на ума у детето. Научни наблюдения показват, че интелигентността е следствие на движението. Движението помага за психическото развитие на детето и има голям принос за овладяването на езика и говорното развитие, което често е нарушено при ДЦП, но това може да се подпомогне чрез работата на ръката като основно средство в Монтесори терапията.

Монтесори смята, че е открила не образователен метод, а по-скоро истинската природа на детето и нейните безмерни способности за развитие, валидни за всички деца. Вярва, че истинската роля на образованието е да помогне на живота.