ХРАНЕНЕ на преждевременно родените бебета
Бебешка стая за хранене
Стаята е предназначена за деца от 0 до 18 мес. (орофациална стимулация и хранене) и от 18 мес. до 3 г. (сензорно развитие и хранене), които съвместно със своите родители ще имат възможност да развиват умения, да проучват съвместно хранителната среда и средства и да получат професионален съвет.
Целта е да бъде насочено вниманието на родителите както към орофациалното стимулиране на бебето, така и към психичните механизми, свързани с храненето (избор, поносимост, желание-отказ, отношението към храната като общуване).
В свободна (почти домашна атмосфера), семейството ще може да премине през своята тревога, свързана с храненето и сензорното развитие на детето, да разбере неговите послания, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава.
В среда, в която всичко е език, родителите ще могат да наблюдават бебето/детето и да анализират неговото поведение, собствените си реакции и връзката между тях.
Работата с преждевременно родени бебета по посока превенция е свързана с преживяванията на родителите и на бебето по време на бременността, в неонатологията, храненето със сонда, спринцовка и преминаването към гърда/биберон. Въпросът за избор на вкусове и включване на детето в храненето като в естествен процес, носещ удоволствие е основен акцент в работата на специалистите. От друга страна – храненето като общуване поставя редица въпроси, които могат да бъдат инсталирани в защитеното пространство на споделяне.
Пренаталният период и дните след раждането оказват влияние върху сензорното развитие на бебето/детето. Именно в стаята за сензорно развитие родителите ще имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето. В този смисъл, работата е екипна – логопед или специален педагог, психолог, ерготерапевт и лекар.
Психотерапията
Преживяванията в неонатологията оказват влияние върху развитието на бебето, а по-късно и на детето – раздялата с майката и бащата, ситуацията на реанимация, манипулациите в условията на спешност, храненето със сонда, спринцовка... Всичко това поставя редица въпроси пред бебето, които то задава чрез тялото си – отказ от хранене или прекалена “жажда за храна”, апатия или прекалена възбудимост, отпуснатост, травматична реакция на шум, допир, движение. Това са само някои от сигналите-страдание, чието разбиране не е по силите на родителите – те имат друга мисия (да създадат усещане за сигурност, условия за адаптация и да настроят сетивата си за разкодиране на бебешките послания-реч).
“В една къща бебетата и кучетата знаят всичко” – казва Ф. Долто, а в практиката психотерапевтът разпознава ефектите върху развитието и здравето на бебето, детето от липсата на думи (или прекаленото говорене), липсата на стимулация или свръх стимулацията, от тъгата на майката и затрудненията на бащата, реакциите на близки и роднини, на всички около него.
В Болницата от 5 г. развиваме идеята за работа на екип от логопед-хранителен терапевт или специален педагог, ерготерапевт, психолог и лекар в сектор немедицинска рехабилитация през психотерапията и идеите на Ф. Долто.